Стар индианец чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. Обяснявал на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл. Той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризъм. Другият е добър. Той е радостта, мира, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата. Внукът се замислил за момент, след което попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава, дядо?
- Този, когото нахраниш, синко, от теб зависи - отговорил мъдрият старец.
Някога отдавна, много отдавна, живеел в древен град майстор, който непрекъснато бил заобиколен от ученици, които обучавал. Най-способният от тях един ден се замислил дали има въпрос, на който Учителят няма да може да отговори.
Отишъл на зелената ливада, хванал една красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика.
Усмихвайки се, той отишъл при Учителя и го попитал:
- Кажете, Учителю, каква пеперуда имам между дланите си - жива или мъртва?
Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един момент да я смачка заради своята истина.
Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:
- Всичко е в твоите ръце.
Тъкмо тогава се появи лисицата.
- Добър ден - каза лисицата.
- Добър ден - отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.
- Тук съм, под ябълковото дърво...
- Коя си ти? - каза малкият принц. - Много си хубава...
- Аз съм лисица - рече лисицата.
- Ела да поиграем - предложи й малкият принц. - Толкова съм тъжен...
- Не мога да играя с теб - отвърна лисицата. - Не съм опитомена.
- Ах, извинявай - каза малкият принц.
Но като помисли, добави:
- Какво значи "да опитомиш"?
- Ти не си оттук - рече лисицата, какво търсиш?
- Търся хората - каза малкият принц. - Какво значи "да опитомиш"?
- Хората имат пушки - каза лисицата - и ходят на лов. Много е неприятно! Отглеждат и ко...
Над една буйна река било прехвърлено едно дърво. То служело за мост на пътниците, които желаели да минат оттам, за да си скъсят пътя до селото. През последните дни валяло много дъжд и реката придошла. Заплашвала всеки миг да отвлече малкия, набързо стъкмен мост.
Две кози, които се били отлъчили от стадата си, стигнали до двата противоположни края на моста и без да се боят, поискали да го преминат.
Те тръгнали бавничко една срещу друга, като местели предпазливо копитата си по мократа кора. Под тесния мост водата гърмяла, удряйки се в острите скали, които пречели на нейния бяг. Като стигнали до средата на моста двете кози се спрели.
- Върни се, защото аз трябва да мина! - казала надменно едната.
Имало едно време една необикновена кокошка, която всеки ден снасяла в единия ъгъл на кокошарника по едно златно яйце, което блестяло като малко слънчице.
Стопанинът на кокошката бил скъперник и всеки ден проверявал теглото на яйцата. Той все се оплаквал, че не били достатъчно големи и въздишал:
- Ех, да имах смелостта да тегля ножа на кокошката си. В тялото и сигурно ще намеря някое голямо съкровище и ще стана най - богатият измежду хората.
След като се колебал известно време, най - сетне се решил и заколил кокошката, но останал крайно учуден, че вътрешността на кокошката със златните яйца не се различавала по нищо от тая на обикновените кокошки. Започнал да си скубе косите от яд, но било твърде късно. Така скъперникът загубил наведнъж и яйцата, и кокошката...
Една заран при отлив морето беше оставило върху пясъка между розовите раковинки и черупките от сепия една непокътната стрида, която се набиваше на очи - тъмна и лъскава на пясъчния бряг.
Двама пътници, които вървяха бавно край морето един срещу друг, видяха едновременно стридата.
- Моя е! - каза веднага единия.
- Не, моя е! - възрази другият.
Първият вече се навеждаше да вземе дребният улов, ала другият го дръпна за ръката и му каза:
- Почакай малко, трябва да видим на кого от двама ни се пада да изяде стридата.
- Разбира се, че на мен! - казал първият.
- Чакай, чакай, приятелю! Само оня, който е видял първи стридата, може да се похвали, че има право над нея.
Древногръцкият философ Сократ си построил къща. Тъй като бил мъдър и способен, къщата, макар и със скромни размери, била много удобна. Всякакви хора, неканени, но любопитни обикаляли дома му и започнали да посочват различни недостатъци и да го критикуват. Накрая всички в един глас заявили, че къщата е твърде малка и неугледна и не подхожда на такъв велик мъдрец като него. Дори го попитали: "Къде ще поканиш приятелите си като ти дойдат на гости. Как ще ги събереш всичките?". А старият философ отговорил: "Приятелите ми са винаги добре дошли, но се боя, че колкото и малък да е моят дом, едва ли може да се напълни с истински приятели".
Басня от Лафонтен
"ДРУГАРИ" МНОГО, НО ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИ МАЛКО
В малка къщичка на брега на морето живеел един овчар. Той имал малко стадо, което по цял ден пасял, не познавал разкоша и богатството, но пък и нямал много грижи и бил доволен от съдбата си. Като гледал обаче корабите, които всеки ден докарвали купища съкровища и техните собственици, които се радвали на благополучие и той започнал да се изкушава и пожелал да забогатее.
Един ден продал стадото и къщичката си, купил различни стоки, качил се с тях на един кораб и напуснал родния край. Не пътувал дълго и в морето се разразила силна буря. Корабът потънал, а с него и стоките. Овчарят едва успял да се спаси. Загубил всичко, но останал жив и се хванал на работа да пасе чуждите овце.
Минали години и с парите, които успял да спести отново си купил овце и построил къщичка на бр...
Един богаташ, главозамаян от разкоша, сред който живеел, се обърнал с презрение към достоен, но беден учен:"Ти драги, мислиш се за умен, но грешиш! Каква полза от книгите, които четеш и от знанията ти? Ти и твоите събратя живеете по мазета и тавани, и зиме, и лете едни и същи дрехи носите, никой не печели нищо от вас, само едни медни грошове имате. Ех такива като мен само са достойни за уважение. Ние, богатите, имаме много злато, можем щедро плащаме на търговци, шивачи, бижутери, обущари, шапкари, а и на вас, за да ни посвещавате своите трудове. Какво от това, че съм неук, след като мога да си купя всичко, дори и твоите знания." Богатият невежа се засмял самодоволно, а бедният учен не казал ни дума, а просто го отминал. Минало се доста време и град, в който живеели бил нападна...
Срещнали се трима приятели и се заговорили за това как човек може да запази богатството си.
- Елате с мен - рекъл първият - за да ви покажа как опазвам богатството си.
Отишли в къщата му. Видели, че тя прилича на крепост. Вратите били дебели и обковани с желязо, а прозорците замрежени с гъсти решетки. Никой не можел да се промъкне вътре.
- Ооо, ти си добре, но аз съм още по - добре! - казал вторият и завел приятелите си в своя дом. Там вратите били още по - тежки, а прозорците вместо стъкла имали железни капаци.
Видял всичко това третият, който бил весел и здрав човек и рекъл на другите двама:
- Елате да видите сега моето богатство, то е най - запазено!
- Добре, хайде сега да видим и твоята къща!
Един баща имал трима синове.Един ден ги повикал при себе си и им казал:
- Ще дам на трима ви по една кесия жълтици. Вървете по света и търсете най - скъпоценния плод. Който от вас ми го донесе, ще му дам половината от богатството си.
Взели тримата синове кесиите и тръгнали в три различни посоки по света да търсят най - скъпоценния плод.
Минали три години и те се върнали при баща си.
- Е - рекъл бащата, като се обърнал към най - голямия си син, - донесе ли ми най - скъпоценния плод?
А той му казал:
- Най - скъпоценния плод, тате, трябва да е този, който е най - сладък. И затова аз ти донесох грозде. От всичките плодове, които ражда нашата земя, гроздето е най - скъпият плод.
Расла в едно село мома, хубава била, но галена. Идвали от околните села да я искат за снаха. Майката на всички отговаряла:
- Момата ни е галена, тя не е научена да работи...
Щом чуели това, кандидатите се разотивали. Но един ден дошъл един момък със своя баща и рекъл:
- Ами добре. У нашето село, който иска да работи - работи, който не иска - така си седи.
Вдигнали сватба. И още на другия ден всички в семейството се хванали за работа. Само несестата седяла и нищо не похващала. Събрали се синовете и снахите на обяд. Разчупил свекърът питката на толкова парчета, колкото души били на трапезата.
- А за невестата? - попитала свекървата.
- Тя не е гладна - отвърнал той - Когато човек не работи, не огладнява.
Един цар въвел закон да бъдат погубени и избити всички стари хора.
- Каква полза от тях - казал той, - нито орат, нито жънат, нито дърва секат, нищо не правят. Само ядат хляб и се пречкат вкъщи.
Запретнали ръкави царските палачи. Избили всички стари хора. Останал само един старец, бащата на един болярин, приближен до царя. На него му дожаляло за стареца и за това го скрил на тайно място и го хранел скришом, без никой да знае.
Жестокият цар имал един луд черен кон, който ритал, хапел, скачал и хвърлял ездачите. Никой не можел да се доближи до него и да го укроти.
В града живеела една лукава жена, дето се хвалела, че лекува всичко. Заповядал царят да я повикат и почнал да я разпитва как да укроти лудия си кон.
Един цар се мислел за много хитър и досетлив.
Той заповядал да разгласят навред из царството му, че дава две торби жълтици, ако се намери някой, който да му разкаже хубава лъжа.
Дошъл най - прочутият лъжец в царството. Лъгал, лъгал, ала не можал да измисли лъжа като за пред царя. Царят все казвал: "Че това лъжа ли е? Това го зная, а за онова се досещам."
Пристигнал друг лъжец, ала и с него се случило същото.
Трети лъжец се появил в царския дворец, но и той не успял да излъже царя.
Изредили се много лъжци, но никой не можал да вземе наградата от две торби с жълтици.
Научил за тая работа един умен, но беден човек. Той взел две празни торби, метнал ги на магаренцето си и отишъл при царя.
Живял някога един старец. Той имал женен син и едно внуче.
Веднъж старецът се разболял. Легнал. Заохкал. Синът и снахата му шетали до едно време. Сетне го изоставили нечист, неподреден. Лежал горкият старец и пъшкал.
– Махни го от къщи, че пречи! – казала веднъж невястата на мъжа си.
– Добре, ще го махна – съгласил се синът.
Взел той една кука, закачил баща си за пояса и го повлякъл. Извлякъл го на торището и го оставил там, а куката захвърлил настрана.
Внучето видяло всичко. Щом баща му хвърлил куката, то я взело.
– Защо ти е тази кука? – попитал бащата.
– Трябва ми. Когато ти остарееш, с какво ще те завлека на торището?...