Двете кози

Наследство от миналото 12.12.2017

Над една буйна река било прехвърлено едно дърво. То служело за мост на пътниците, които желаели да минат оттам, за да си скъсят пътя до селото. През последните дни валяло много дъжд и реката придошла. Заплашвала всеки миг да отвлече малкия, набързо стъкмен мост. 

Две кози, които се били отлъчили от стадата си, стигнали до двата противоположни края на моста и без да се боят, поискали да го преминат. 

Те тръгнали бавничко една срещу друга, като местели предпазливо  копитата си по мократа кора. Под тесния мост водата гърмяла, удряйки се в острите скали, които пречели на нейния бяг. Като стигнали до средата на моста двете кози се спрели.

- Върни се, защото аз трябва да мина! - казала надменно едната.

- Да се върна ли? А защо не се върнеш ти? - възразила другата.

- Ако искаш да знаеш, аз съм с един месец по - голяма от тебе и затова е редно да мина първа.

- Аз пък имам по - дълга брада от твоята.

- Я стига си дрънкала и се махай, ако не искаш да опиташ рогата ми!

Другата побесняла се хвърлила с приведена глава върху противницата си.

Уви! Двете горди и упорити кози много скоро разбрали на свой гръб, че гневът е лош съветник. В миг едната от двете стъпила на криво и паднала в мътната вода, като повлякла със себе си и другата коза. И така двете били отвлечени от водовъртежа.

Басня от Лафонтен

Който хвърчи нависоко, ниско пада!

От инат няма по - лош занаят!

Инатчията умира, ала думата си назад не взима!

Lifecoach Centre