Един цар въвел закон да бъдат погубени и избити всички стари хора.

- Каква полза от тях - казал той,  - нито орат, нито жънат, нито дърва секат, нищо не правят. Само ядат хляб и се пречкат вкъщи.

Запретнали ръкави царските палачи. Избили всички стари хора. Останал само един старец, бащата на един болярин, приближен до царя. На него му дожаляло за стареца и за това го скрил на тайно място и го хранел скришом, без никой да знае. 

Жестокият цар имал един луд черен кон, който ритал, хапел, скачал и хвърлял ездачите. Никой не можел да се доближи до него и да го укроти.

В града живеела една лукава жена, дето се хвалела, че лекува всичко. Заповядал царят да я повикат и почнал да я разпитва как да укроти лудия си кон.

- Как ли? - отговорила жената - Заповядай, господарю, на твоите боляри да усучат въже от пясък. Вържеш ли коня с въже от пясък, той ще стане кротък като агънце.

Царят се почесал по тила и извикал болярите си.

- Хей, боляри - викнал им той, - слушайте какво ще ви заповядам! Още утре да ми донесете едно въже от пясък. Ако дойдете в двореце без пясъчно въже, ще ви отрежа главите!

Прибрали се болярите с наведени глави. Никому не идвало на ум как може да се усуче въже от пясък. Между болярите бил и оня, който запазил живота на баща си. Като се прибрал вкъщи умърлушен, старецът го попитал:

- Защо си толкова тъжен, синко?

Боляринът му разказал какво се случило през деня и какво иска царят от тях.

- Туй ли е всичко? Не бой се. Утре като идеш в двореца и царят попита къде е въжето, ти му кажи:"Царю, готови сме да усучем въже от пясък, но не знаем какво да бъде - тънко, дебело, жълто, червено, дай ни първо мостра!"

На другия ден, като чул умния отговор на болярина, царят навел глава и казал:

- Прави сте, трябва да ви дам мостра, но няма откъде да я взема.

И пощадил живота на болярите.

Минало време. Същото лято настъпила голяма суша.Всичката реколта изгоряла - и жито, и трева, и плод. Пресъхнали кладенците и реките. Опразнили се житниците и хамбарите. Не останало жито дори за семе. Уплащили се хората да не измрат от глад. Уплашил се и царят. Повикал пак болярите и и им наредил:

- Каквото щете правете, умувайте и струвайте, но утре сутринта като дойдете, искам да ми кажете откъде да намерим жито за посев напролет, иначе ще ви отрежа главите!

Тръгнали си болярите сломени, не знаели откъде да намерят жито. Скритият старец видял, че синът му се връща отново омърлушен и го попитал пак какво се е случило.

- Сега, тате - рекъл болярина,  - и ти не можеш да ми помогнеш.

- Защо? - попитал стареца.

- Защото царят иска семе за посев, а никъде в царството няма жито.

- Не бой се, синко, утре като идеш при царя, ти му кажи да заповяда на селяните да разровят всички мравуняци в царството. В мравуняците има много жито, събрано зрънце по зрънце от мравките.

Така и направил болярина и царят заповядал да разкопаят мравуняците. Щом селяните излезли и се разровили - от всеки мравуняк извадили по една торба едро зърно. Така хората в царството били спасени. Царят останал много учуден от находището и на другия ден попитал болярина:

- Кажи ми ти, откъде знаеше това, кой ти даде този мъдър съвет?

- Не смея да кажа, господарю, защото ще ме погубищш.

- Няма и косъм да падне от главата ти, само кажи?

Тогава боляринът признал, че е скрил баща си и той го е научил какво да каже и за пясъчното въже, и за скритото жито.

Проумял грешката си царят и тогава излязъл нов закон - никой да не закача старите хора и когато вървят по улиците - всеки да им прави път.

Българска народна приказка

 

ДЕТО СТАРО НЕ СЕ ПОЧИТА, ТАМ ЗА ДОБРО НЕДЕЙ ПИТА

ЗАКОНЪТ Е КАТО ПАЯЖИНА - ОСАТА Я РАЗКЪСВА, МУХАТА СЕ ОПЛИТА В НЕЯ

 

Lifecoach Centre