Стридата и спорещите пътници

Наследство от миналото 10.12.2017

Една заран при отлив морето беше оставило върху пясъка между розовите раковинки и черупките от сепия една непокътната стрида, която се набиваше на очи - тъмна и лъскава на пясъчния бряг.

Двама пътници, които вървяха бавно край морето един срещу друг, видяха едновременно стридата.

 - Моя е! - каза веднага единия.

- Не, моя е! - възрази другият.

Първият вече се навеждаше да вземе дребният улов, ала другият го дръпна за ръката и му каза:

- Почакай малко, трябва да видим на кого от двама ни се пада да изяде стридата.

- Разбира се, че на мен! - казал първият.

- Чакай, чакай, приятелю! Само оня, който е видял първи стридата, може да се похвали, че има право над нея.

- Да де, това мислех и аз! Аз имам остро зрение и съм уверен, че съм видял пръв вкусната стрида, която само чакаше да я вземе някой и да я лапне.

Другият гневно възразил:

 - Моето зрение е съвършено. Ако искаш да знаеш, аз никога през живота си не съм носил очила и съм повече от уверен, че съм видял стридата преди тебе и съм готов дори да се закълна, че това е вярно.

- Стридата е моя!

- Не, моя е!

- Е, щом ти си я видял пръв, аз пък усетих миризмата и от няколко крачки. Стридата ми се пада по право.

- Не, на мене се пада!

Кой знае колко време щяха да спорят, ако не беше минал оттам един адвокат.

Двамата спорещи пътници решиха да се обърнат към него и изложиха накратко причините за спора си.

Той ги изслуша внимателно и след това каза:

- Интересно, наистина интересно.Чакайте да помисля... Май намерих начин да реша спора ви.

Той се наведе, взе стридата, отвори я и бързо глътна съдържанието и, докато двамата спорещи пътници го гледаха зяпнали.

- Но... - опита се да изкаже негодуванието си единия.

А  адвокатът важен каза:

- Не ме прекъсвайте и изслушайте докрай моята присъда. На всеки от вас давам по една черупка от стридата. Както виждате те са съвършено еднакви и следователно нямате никакво основание да се карате. 

- Ами...съдържанието? - промълвиха двамата, останали с пръст в устата.

- Е, то се падаше на мене заради произнесената присъда - отвърна адвокатът със смях. - Да не искате даром да работя.

И се отдалечи от брега, весел и доволен.

Басня от Лафонтен

Когато двама се карат, третият печели!

Lifecoach Centre