Умният бедняк

Наследство от миналото 27.11.2017

Един цар се мислел за много хитър и досетлив.

Той заповядал да разгласят навред из царството му, че дава две торби жълтици, ако се намери някой, който да му разкаже хубава лъжа.

Дошъл най - прочутият лъжец в царството. Лъгал, лъгал, ала не можал да измисли лъжа като за пред царя. Царят все казвал: "Че това лъжа ли е? Това го зная, а за онова се досещам."

Пристигнал друг лъжец, ала и с него се случило същото.

Трети лъжец се появил в царския дворец, но и той не успял да излъже царя.

Изредили се много лъжци, но никой не можал да вземе наградата от две торби с жълтици. 

Научил за тая работа един умен, но беден човек. Той взел две празни торби, метнал ги на магаренцето си и отишъл при царя. 

- Какво те води тука, човече?  - попитал го царят. - Да не си дошъл и ти да ме лъжеш?

- По работа идвам - отвърнал беднякът. - Преди двадесет години баща ти взе от мен две торби жълтици. Сега дойдох да ми ги дадеш, че ми трябват. 

- Ха, де се е чуло и видяло цар от дрипльо пари да взема! - викнал царят. - Каква хубава лъжа си измислил!

- Щом мислиш, че е лъжа тогава изпълни обещанието си и ми дай наградата от две торби жълтици. А ако мислиш, че е истина, дай ми двете торби с жълтици, за да платиш дълга на баща си.

" Брей, умен човек! - рекъл си царят наум. - Ако е лъжа  - трябва да се плати, обещано е, ако е истина  - пак трябва да се плати, дълг е." И така заповядал да напълнят торбите на бедняка с жълтици.

Бедният човечец натоварил магаренцето с жълтиците и тръгнал да си ходи. Тогава царят го спрял и попитал:

- Какво ще правиш с толкова пари, бедни човече!

- Ще ги раздам на ония, от които ти си ги взел, на народа ти.

- Ти луд ли си, бре, или тепърва ще полудяваш?

- В лудо царство живея, гдето хората плащат, когато ги лъжат, но умът ми си е още на мястото - отговорил сиромахът. - И по - добре да съм умен бедняк, отколкото да стана богат лъжец.

Българска народна приказка

УМ СЕ С ПАРИ НЕ КУПУВА, А НАЙ - МНОГО СТРУВА

Lifecoach Centre