- Как може да победиш, ако си загубил всякаква надежда?
- Първо губиш всякаква надежда, а после всичко се нарежда по най-добрия начин.
- Но нали надеждата умира последна…
- Трябва да избягаш от оковите на собствените си шаблони. Мислиш, че извън пределите на надеждата има само развалини?! Всъщност, само когато загубиш и последната си надежда, ще можеш да станеш наистина свободен човек. Нищо няма да те държи във вериги повече. Ще ти е все едно и тогава най-сетне ще получиш възможност да съсредоточиш мислите върху това, което трябва да правиш. Затова, когато надеждата умира, знай че всичко тепърва започва и действай по друг, различен от стандартния до момента, начин!
- Да постъпя по друг начин по отношение на кое?
По време на своя житейски път хората израстват, променят някои свои черти, но запазват други. Като възрастни хора, от нас се очаква да сме надраснали определени модели на поведение асоциирани с детството. За това свидетелстват и често употребяваните в ежедневието изрази като “детинско поведение” или “държиш се като дете”, които сами по себе си индикират, че детското държание се асоциира до голяма степен с недозрялост, недодяланост и несамостоятелност. Въпреки това, един различен и позитивен нюанс може да се открие в израза “да запазиш детето в себе си”. Този израз разкрива и обществената представа за детската психика като най-автентичната форма на Аз-а, която би могла да ни разкрие много за истинския ни характер, истинските ни мечти и стремежи, н...
Дълбочината и мощта на отпечатъка, който оставяме като родители в детската душа, не се поддават на никакво сравнение. По - силна е само Природата.
Реалността за детето е един малък свят, който ни се струва нищожен, но за него той е цялата Вселена. То се опитва да подражава на света на възрастните, но като сън се отклонява и се разпада. Ние не винаги можем да го разберем, негодуваме. Искаме да мислим, че нашето дете живее с нас и благодарение на нас, а се оказва, че то живее само редом с нас. Неблагодарно е, не знае цената нито на парите, нито на вещите, нито на времето, нито на здравето, а като изгуби някаква играчка или някакво петминутно развлечение, изпада в паника и отчаяние. Глупав малък егоцентрик и манипулатор, занимава ни с глупости, не знае и не иска да знае кое...
Според съвременната психология, емоционалната интелигентност е нов, но бързо развиващ се клон в тази наука, който транзитира съвместно с изследванията за интелигентността и емоциите и се стреми да даде отговор на въпроса как взети заедно те участват в целия когнитивен процес, свързан с обработката на информацията и нейното влияние в нашия живот.
От гледна точка на когнитивната психология, учените твърдят, че емоциите се основават на мислите и изследват как вътрешното преживяване взаимодейства с интерпретацията на средата. И както в повечето теории, не само в психологията, но и в социалните науки въобще, и тук има различни мнения, като основните дискусии са върху това дали телесните реакции, които съпътстват емоциите са преди или след мисловния процес.
Нарастващата агресивност на децата, тяхната нетърпеливост и упоритост на всяка цена да бъдат забелязани, като единствени и уникални, желанието им да бъдат първи във всичко и да им се достави това, от което се нуждаят „сега и веднага“ и „на всяка цена“ са теми, които са изключително актуални в днешно време. Нараства мнението на родителите, че масовото училище „на нищо не учи децата“, защото методите били остарели, базата била стара, било скучно и там видите ли учителите били лоши. Дори и част от твърденията да са верни, основната роля на родителите не може да бъде отхвърлена.
В същото време в образователната система навлизат все повече чужди влияния и системи и често се доверяваме сляпо без да анализираме в детайли дали те са полезни или не....
Въпросът за смисъла на човешкото съществуване се дискутира от много философи, вълнувал е хората хилядолетия назад във времето. Според немско – американския психоаналитик и философ Ерих Фром отговорът на този въпрос определя дали човекът ще следва пътя на щастието и удовлетвореността или този на неудовлетворението и борбата. Той вярва, че животът макар и труден може да стане привлекателен и лесен като се опитаме да му дадем смисъл. Крайната цел на пътуването, според него, е да развием най – ценното умение, което е дар за човека – любовта му към живота.
„Осъзнатата човешка изолираност без обединителната сила на обичта става източник на срам. Същевременно тя е източник на чувство за вина и на страх.”