Що е то "емоционална интелигентност"?
Психология и философия 12.10.2019
Според съвременната психология, емоционалната интелигентност е нов, но бързо развиващ се клон в тази наука, който транзитира съвместно с изследванията за интелигентността и емоциите и се стреми да даде отговор на въпроса как взети заедно те участват в целия когнитивен процес, свързан с обработката на информацията и нейното влияние в нашия живот.
От гледна точка на когнитивната психология, учените твърдят, че емоциите се основават на мислите и изследват как вътрешното преживяване взаимодейства с интерпретацията на средата. И както в повечето теории, не само в психологията, но и в социалните науки въобще, и тук има различни мнения, като основните дискусии са върху това дали телесните реакции, които съпътстват емоциите са преди или след мисловния процес.
Както в почти всички направления в социалните науки, наличието на много теории, понякога коренно противоположни, не води до качествени приложни резултати, но пък става основа за последващи експерименти, анализи, хипотези и дава възможности за надграждане. В тази връзка липсата на единна концепция за емоциите като когнитивен процес не благоприятства сигурността и точността на концепцията за емоционалната интелигентност, защото не е налична стабилна основа, на която да се изгради стабилна концепция.
Терминът „емоционална интелигентност" е използван за първи път през 1990 г. от Питър Саловей от Харвардския университет и Джон Майер от Университета в Ню Хемпшир, за да се опишат емоционалните качества, необходими за постигане на успех, които включват: съчувствие, изразяване на чувствата, контролиране на настроенията, независимост, приспособимост, способност да бъдеш харесван, способност за решаване на междуличностни проблеми, настойчивост, дружелюбност, любезност, чувство за уважение.
През 1995 г. Даниел Голмън с книгата си “Емоционална интелигентност” насочва общественото внимание в Америка към тази концепция. Той акцентира върху това, че емоционалната интелигентност започва от възпитанието и образованието на децата и се простира до значението й на работното място и още по-точно във всички човешки взаимоотношения. Вследствие направените от него изследвания се установява, че уменията на децата с висок праг на емоционална интелигентност ще им помагат и след двайсет години, и в работата, и в семейния им живот. Според съвременните проучвания възрастните не се различават много от децата, които някога са били, а социалните отношения в една професия напомнят много на отношенията, които е имало детето в училище. Но до каква степен темата за уменията на хората с висок или нисък праг на емоционална интелигентност могат да окажат влияние на работното място или в социума, все още е не е изяснена напълно и достатъчно задълбочено.
Какво е това „управление на емоции“?
Управлението на емоциите е изключително отговорен мисловен процес, към който трябва да се подхожда също толкова отговорно. Разбирайки собствените си емоции, ние бихме могли да коригираме собственото си поведение, но каква е гаранцията, че това ще доведе до положителен резултат и за кого от участниците в процеса на взаимодействие ще е положителен? Не сме ли твърде близо до думата „манипулация“. Не съществува ли така опасност от това, чрез овладяване на умението за управление на емоциите, човекът да започне да управлява чуждите емоции в своя полза? В тази връзка психолозите, които изследват темата за „емоционалната интелигентност“, ако не намерят начин да изяснят до къде се простират границите на управление на емоциите и как правилно да се управляват те, така че това да има благоприятен ефект и за двете страни на взаимодействие, има опасност теорията за емоционалната интелигентност да си остане в сферата на добрите намерения или да се използва само от определени хора за задоволяване на собствени цели.
Подходящ пример за това е използването на емоциите на хората от медиите. Чрез рекламите за лекарства по телевизията уж се дава решение на някакъв проблем, но на подсъзнателно ниво се внушава у зрителя страх, който впоследствие диктува закупуването на съответния рекламиран продукт. Може да се каже, че хората, които се занимават с реклама успешно използват емоцията „страх“ за нуждите на рекламодателя.
Тъй като нивото на познание на всички хора е различно, следователно и управлението на емоциите при всеки човек ще се възприема по различен начин, което е доста опасно и не се знае до какви последици може да доведе. До известна степен може да се предположи, че хората с по-висок коефициент на интелигентност биха развили и по-висок емоционален коефициент, но все още няма много изследвания в тази посока. Наблюденията показват, че по-скоро няма право пропорционална връзка между коефициента на интелигентност и емоционалния коефициент, а напротив. Една личност може да доминира както с познавателните, така и със социалните и емоционалните умения, какъвто е примерът с някои от нашите най-големи лидери. Според Джеймс Дейвид Барбър, политолог от Duke Uneversity, Томас Джеферсън е притежавал почти съвършена хармония между личност и интелект. Той е можел и много добре да комуникира и взаимодейства във всяка социална среда и е притежавал високо ниво на познавателни умствени способности. При други велики водачи не е така. Много хора смятат динамичната личност и оптимизма на Франклин Рузвелт като един от най-важните фактори за извеждане на страната от Депресията и Втората световна война. Оливър Уендъл Холмс описва Рузвелт като „притежаващ второкласен интелект, но първокласен темперамент". Същото се казва и за Джон Ф. Кенеди, който според много историци е водел страната колкото със сърцето, толкова и с главата си (Шапиро,1999)
Преследвайки чисто жизнените си интереси, гонейки професионални успехи, задоволявайки основно потребностите на „Его“-то си, напоследък забравяме за ежедневните малки неща в живота – усмивката на детето, уханието на цветята, милувката на слънчевия лъч, вятъра в косите и т.н. Фините ни емоции са сякаш забравени, заключени в някой стар сандък и чакащи някой ден някой да дойде да го отключи. Забързани в технологичното ежедневие, забравихме за повика на душата. Ако припомним, че думата психология произлиза от гръцки: ψυχή – душа, дух, пеперуда, λόγος – наука, то тогава къде остана душата?! Съчетанието „емоционална интелигентност“ заложено като термин в досегашната психологическа литература, в известна степен, се отклонява от първоначалната функция на психологията като наука. Теоретично изучаването на собствените ни емоции е процес, който може да бъде градивен, но само ако използването на информацията е с цел самопознание. В тази връзка, твърде малко са хората на достатъчно високо еволюционно ниво в своето развитие и могат да поемат отговорността, опознавайки себе си и собствените си емоции да ги управляват само за своето собствено израстване и себепознание. За съжаление „социалното животно – човек“ е по-скоро консуматор в днешния свят и не е достигнал до познанието, че опознавайки и разбирайки емоциите си изначално, не трябва да ги използва с цел уронване на авторитет, емоционален контрол, емоционално изнудване и манипулация.
У съвременния човек липсва изградена емоционална дисциплина и това все още е тема, която тепърва ще се изследва, за да се достигне до такова ниво на емоционална интелигентност, че да се разбере правилно отговорността, което всеки човек носи, когато се научи да управлява собствените си и чуждите емоции.
Още в трудовете на Фром се говори за емоционална интелигентност, макар и не с днешната терминология. Според него основната задача на човека е да създаде сам себе си, като по този начин се освобождава от тревожността, неудовлетвореността, чувството си за изолираност и постепенно спира да се бори както със себе си, така и с другите, и със системата. Той казва, че най – решителната стъпка за избавяне от изолираността е способността ни да обичаме, защото любовта не е емоция, нито зависи от откриването на обект за любов. Тя е творческата способност на човека, която трябва да се развива като необходимост и основна част на индивидуалността на всеки човек. Тя е елемент, част от характера, от същността на индивида, която определя връзката и отношенията му с целия свят. В тази връзка може да се каже, че обичта е висша форма на емоционална интелигентност, чрез която могат да се управляват голяма част от нашите емоции.
Уважението в обичта означава, че когато човек обича трябва да е способен да види първо самия себе си, такъв какъвто е, да се възприеме като уникална индивидуалност, след което опознавайки обекта на обичта си да го приеме такъв, какъвто е, без да се опитва да го подчинява или вкарва в някакъв шаблон. Например: ”Аз искам любимия човек да се развива и да развива своята индивидуалност заради самия себе си, а не с оглед да служи на мен. Ако обичам другия човек, аз се чувствам един и същ с него или с нея, но с него (нея) такъв, какъвто е, а не какъвто ми трябва като обект за мое ползване.” (Фром, 1992)
Не е възможно да уважаваш един човек, без първо да си го опознал. „Грижата и отговорността са слепи, ако не ги води познанието. То би било празна буква, ако не е мотивирано от грижовността. Познанието е възможно само ако се издига над грижата за себе си и възможността да се погледне на другия от неговата позиция.” (Фром, 1992). Например един човек е ядосан, ние виждаме това. Ако познаваме добре този човек, ще знаем, че той всъщност се тревожи за нещо, чувства се или самотен, а може би и виновен. И тогава за нас ще е ясно, че неговият гняв е израз на нещо по – дълбоко, той по – скоро е страдащ човек, а не просто разгневен. Трябва винаги да търсим причините за емоционалните състояния надълбоко, те никога не с явни и ясни на повърхността. Само с изследване на дълбоките пластове на човешката душа можем да достигнем до познанието, необходимо ни да разберем себе си и другите.
Грижата , отговорността, уважението и познанието са взаимно свързани в темата за обичта, като висша форма на „емоционална интелигентност“. Те са съчетание от качества, развити във висока степен у зрелия човек, у човек, който се е оформил като индивидуалност, развил е своите творчески способности, отказал се е от нарцистичните желания и мечти на Егото да бъде винаги първи, всезнаещ и всеможещ и е придобил скромност и смирение, основаващо се на вътрешна сила и стоицизъм, които са плод само на истинската творческа активност.
През последните години огромният информационен поток, който ни залива в сферата на приложната психология, за съжаление не е поставен на стабилна научна основа. Трудностите при отсяването на литературата води до объркване у обикновения човек или използването и по начин, който противоречи на една от основните цели на теорията за емоционалната интелигентност – да подпомага нашето емоционално и интелектуално развитие, както и благоприятно да повлиява ситуация, в която сме попаднали. Днес образованието и обучението са едни от най-големите бизнеси в света. Поради тази причина границите на изследванията с цел наука и с цел бизнес не са много ясни, от което следва, че да очакваме благоприятно повлияване на някаква ситуация (според определението за емоционална интелигентност), вследствие изследване на емоциите, на този етап от развитието на човека и обществото, е в сферата на утопиите.
Съвременните изследвания, свързани с емоционалната интелигентност показват, че тя е важна и неизменна част от нашата обща интелигентност. За съжаление обаче тенденциите са, че ние се развиваме бързо интелектуално, но уменията ни да разпознаваме и управляваме фините си емоции се развиват твърде бавно и за сега по-скоро с неуспех, което освен, че е доста тъжна тенденция, представлява опасност за нормалното съществуване на човека в съвременното общество.
Lifecoach Centre