Нашите деца са преди всичко наша отговорност
Психология и философия 18.04.2018
Нарастващата агресивност на децата, тяхната нетърпеливост и упоритост на всяка цена да бъдат забелязани, като единствени и уникални, желанието им да бъдат първи във всичко и да им се достави това, от което се нуждаят „сега и веднага“ и „на всяка цена“ са теми, които са изключително актуални в днешно време. Нараства мнението на родителите, че масовото училище „на нищо не учи децата“, защото методите били остарели, базата била стара, било скучно и там видите ли учителите били лоши. Дори и част от твърденията да са верни, основната роля на родителите не може да бъде отхвърлена.
В същото време в образователната система навлизат все повече чужди влияния и системи и често се доверяваме сляпо без да анализираме в детайли дали те са полезни или не. Предизвикателство пред днешното образование е как да направи така, че хем да отговаря на увеличаващите се потребностите на подрастващите, хем да изпълнява своята обучаваща и възпитателна функция. Междувременно някъде между спорещите за това кое е „по-по-най“, между спорещите родители и учители кой е отговорен за възпитанието на децата, между спорещите учители и управляващи за съдържанието на учебниците, безумията в нормативната база т.н., нашите децата слушат, гледат отстрани и се възползват от ситуацията като едни истински манипулатори. А когато двама се карат, третият печели.
Как стои въпросът с правата и задълженията нормативно:
Според чл. 47 от Конституцията на Република България „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
Според новия Закон за училищното и предучилищното възпитание от 2015 г. Педагогическите специалисти освен задължения имат и следните права: да бъдат зачитани правата и достойнството им; да определят методите и средствата за провеждане на образователния процес съобразно принципите и целите, определени в този закон, да участват във формирането на политиките за развитие на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие; да получават професионална подкрепа в процеса на изпълнение на служебните си задължения; да повишават квалификацията си; да бъдат поощрявани и награждавани.
А родителите, освен права имат и задължения: да осигуряват редовното присъствие на детето в задължителното предучилищно образование и на ученика в училище, като уведомяват своевременно детската градина или училището в случаите на отсъствие на детето или ученика; да запишат детето в първи клас или ученика в училище в случаите на преместване в друго населено място или училище; редовно да се осведомяват за своите деца относно приобщаването им в детската градина и в училищната среда, успеха и развитието им в образованието и спазването на училищните правила; да спазват правилника за дейността на детската градина, училището и центъра за подкрепа за личностно развитие и да съдействат за спазването му от страна на детето и ученика; да участват в процеса на изграждане на навици за самоподготовка като част от изграждането на умения за учене през целия живот; да участват в родителските срещи; да се явяват в училището след покана от учител, директор или друг педагогически специалист в подходящо за двете страни време.
Излиза, че по закон да си родител е право и отговорност, но за разлика от педагогическите специалисти, които учат в университет за това какво е да си Учител и как да изпълняват своите професионални задължения, родителите, няма от къде да научат как да се справят с възпитанието на децата си, освен от практиката. Би трябвало вместо да водят битки срещу Учителите на децата си и да имат претенции по въпроси, по които не са компетентни първо да се научат да ги уважават и да зачитат тяхното достойнство, защото народ, който не уважава Учителите си, е обречен на изчезване. Ако към някой Учител, родителят има забележки по отношение на неговата работа има начини и институции, към които може да се обърне, но няма право да не зачита неговите права и достойнство.
За съжаление в милата ни Родина всички имаме претенции, че сме компетентни по всичко, а и по Конституция „всеки има право да изразява мнение…“ Странно е как българинът в повечето случаи "чете" между редовете и прави само това, от което има лична изгода. Питаме се от къде тази злоба и агресия у децата – ами просто е – те, децата, са точно копие на нас, възрастните, и няма защо да се сърдим на никого, на този или онзи учител. Той, Учителят няма генетична връзка с децата, които обучава и възпитава, той е само един ментор, направляващ процеса на обучение.
Причините за проблемите в образованието не само в България, а и по света се коренят в ценностната система, в трудността да се научим какво е това уважение - към личността, към свободата на съществуване на всяко живо същество и правото на личен избор. Да се научим, че освен права имаме и задължения в обществото, да се научим, че преди да поискаме първо трябва да дадем, да се научим, че любовта е състояние, а свободата в демократичния свят е отговорност.
Как да очакваме от децата да бъдат приятелски настроени към своите връстници след като в заобикалящия ги свят те виждат все по-малко истински приятелства, виждат повече агресия, завист и злоба. Как да очакваме от децата да са отговорни за постъпките си и да ги анализират, след като в повечето случаи, ние, родителите, или нямаме време за тях или ние самите трудно носим отговорност за собствените си постъпки и действия, защото „винаги сме прави“. Как да очакваме от децата да не са агресивни и да не се бият в училище след като отвсякъде ги заливат с агресия – от интернет, от телевизията, от филмите, а понякога и от вкъщи… Как да очакваме те да се уважават след като ние възрастните в повечето случаи не им демонстрираме какво означава това.
Ако очакваме, че Учителят в училище има магическа пръчка за моделиране на детска психика – не, той няма такава. Той, Учителят, ще си свърши работата основно като обучаващ. Неговата възпитателна функция е твърде малка. Той може да подпомага възпитателния процес, но не и да е основно действащо лице в него. Основната отговорност за възпитанието на подрастващите имат родителите, тези, които са дали живот на своето дете. Без значение е дали родителите живеят заедно или не, дали имат време или не, дали са разведени или работят много...те винаги ще си останат отговорни за факта, че са създали нов живот и техните деца са техните най - големи творения. Никой родител не може да избяга от тази отговорност.
Основният потенциал на децата е заложен генетично. Родителите са тези, които носят основната отговорност за възпитанието и оформянето на бъдещата личност, за формирането на неговата ценностна система. А Учителят е този, който има за задача да открие нейните творчески заложби и да насочи развитието им в правилната посока. Само съвместната работа между родители и учители може да доведе до добри резултати.
Да се научат децата какво означават думите уважение и отговорност е първостепенна задача на всеки родител. А това се постига с даване на личен пример. Само така родителите могат да бъдат успешни участници във възпитанието на своите деца и след време да се гордеят с това.
Lifecoach Centre