Ключова дума: отговорност
На 23.03.2020 година планетата Сатурн "влезе" във Водолей, но ще се завърне за няколко месеца отново в Козирог. След 18.12.2020 тя ще престои в зодиакалния участък на Водолея до месец март 2023 година.
Сатурн, тази красива планета с великолепните си пръстени винаги е будела страх. Защо? Защото в древната астрология се е смятало, че Сатурн е строгият учител, който изисква дисциплина и налага ограничения, че той е суровият наставник, който винаги се намесва и ни показва къде са нашите задължения и отговорности, къде е нашият дълг. Астрологично, Сатурн е символът на Кармата, на вселенския закон за причината и следствието. Номерологично се свързва с числото 8. Негова е честта да носи името „Пазителят на времето“. Но нима трябва да се страхуваме от...
Според съвременната психология, емоционалната интелигентност е нов, но бързо развиващ се клон в тази наука, който транзитира съвместно с изследванията за интелигентността и емоциите и се стреми да даде отговор на въпроса как взети заедно те участват в целия когнитивен процес, свързан с обработката на информацията и нейното влияние в нашия живот.
От гледна точка на когнитивната психология, учените твърдят, че емоциите се основават на мислите и изследват как вътрешното преживяване взаимодейства с интерпретацията на средата. И както в повечето теории, не само в психологията, но и в социалните науки въобще, и тук има различни мнения, като основните дискусии са върху това дали телесните реакции, които съпътстват емоциите са преди или след мисловния процес.
Някога отдавна, много отдавна, живеел в древен град майстор, който непрекъснато бил заобиколен от ученици, които обучавал. Най-способният от тях един ден се замислил дали има въпрос, на който Учителят няма да може да отговори.
Отишъл на зелената ливада, хванал една красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика.
Усмихвайки се, той отишъл при Учителя и го попитал:
- Кажете, Учителю, каква пеперуда имам между дланите си - жива или мъртва?
Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един момент да я смачка заради своята истина.
Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:
- Всичко е в твоите ръце.
Нарастващата агресивност на децата, тяхната нетърпеливост и упоритост на всяка цена да бъдат забелязани, като единствени и уникални, желанието им да бъдат първи във всичко и да им се достави това, от което се нуждаят „сега и веднага“ и „на всяка цена“ са теми, които са изключително актуални в днешно време. Нараства мнението на родителите, че масовото училище „на нищо не учи децата“, защото методите били остарели, базата била стара, било скучно и там видите ли учителите били лоши. Дори и част от твърденията да са верни, основната роля на родителите не може да бъде отхвърлена.
В същото време в образователната система навлизат все повече чужди влияния и системи и често се доверяваме сляпо без да анализираме в детайли дали те са полезни или не....
Тъкмо тогава се появи лисицата.
- Добър ден - каза лисицата.
- Добър ден - отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.
- Тук съм, под ябълковото дърво...
- Коя си ти? - каза малкият принц. - Много си хубава...
- Аз съм лисица - рече лисицата.
- Ела да поиграем - предложи й малкият принц. - Толкова съм тъжен...
- Не мога да играя с теб - отвърна лисицата. - Не съм опитомена.
- Ах, извинявай - каза малкият принц.
Но като помисли, добави:
- Какво значи "да опитомиш"?
- Ти не си оттук - рече лисицата, какво търсиш?
- Търся хората - каза малкият принц. - Какво значи "да опитомиш"?
- Хората имат пушки - каза лисицата - и ходят на лов. Много е неприятно! Отглеждат и ко...
Въпросът за смисъла на човешкото съществуване се дискутира от много философи, вълнувал е хората хилядолетия назад във времето. Според немско – американския психоаналитик и философ Ерих Фром отговорът на този въпрос определя дали човекът ще следва пътя на щастието и удовлетвореността или този на неудовлетворението и борбата. Той вярва, че животът макар и труден може да стане привлекателен и лесен като се опитаме да му дадем смисъл. Крайната цел на пътуването, според него, е да развием най – ценното умение, което е дар за човека – любовта му към живота.
„Осъзнатата човешка изолираност без обединителната сила на обичта става източник на срам. Същевременно тя е източник на чувство за вина и на страх.”