Ключова дума: родители
По време на своя житейски път хората израстват, променят някои свои черти, но запазват други. Като възрастни хора, от нас се очаква да сме надраснали определени модели на поведение асоциирани с детството. За това свидетелстват и често употребяваните в ежедневието изрази като “детинско поведение” или “държиш се като дете”, които сами по себе си индикират, че детското държание се асоциира до голяма степен с недозрялост, недодяланост и несамостоятелност. Въпреки това, един различен и позитивен нюанс може да се открие в израза “да запазиш детето в себе си”. Този израз разкрива и обществената представа за детската психика като най-автентичната форма на Аз-а, която би могла да ни разкрие много за истинския ни характер, истинските ни мечти и стремежи, н...
Дълбочината и мощта на отпечатъка, който оставяме като родители в детската душа, не се поддават на никакво сравнение. По - силна е само Природата.
Реалността за детето е един малък свят, който ни се струва нищожен, но за него той е цялата Вселена. То се опитва да подражава на света на възрастните, но като сън се отклонява и се разпада. Ние не винаги можем да го разберем, негодуваме. Искаме да мислим, че нашето дете живее с нас и благодарение на нас, а се оказва, че то живее само редом с нас. Неблагодарно е, не знае цената нито на парите, нито на вещите, нито на времето, нито на здравето, а като изгуби някаква играчка или някакво петминутно развлечение, изпада в паника и отчаяние. Глупав малък егоцентрик и манипулатор, занимава ни с глупости, не знае и не иска да знае кое...
Нарастващата агресивност на децата, тяхната нетърпеливост и упоритост на всяка цена да бъдат забелязани, като единствени и уникални, желанието им да бъдат първи във всичко и да им се достави това, от което се нуждаят „сега и веднага“ и „на всяка цена“ са теми, които са изключително актуални в днешно време. Нараства мнението на родителите, че масовото училище „на нищо не учи децата“, защото методите били остарели, базата била стара, било скучно и там видите ли учителите били лоши. Дори и част от твърденията да са верни, основната роля на родителите не може да бъде отхвърлена.
В същото време в образователната система навлизат все повече чужди влияния и системи и често се доверяваме сляпо без да анализираме в детайли дали те са полезни или не....
Живял някога един старец. Той имал женен син и едно внуче.
Веднъж старецът се разболял. Легнал. Заохкал. Синът и снахата му шетали до едно време. Сетне го изоставили нечист, неподреден. Лежал горкият старец и пъшкал.
– Махни го от къщи, че пречи! – казала веднъж невястата на мъжа си.
– Добре, ще го махна – съгласил се синът.
Взел той една кука, закачил баща си за пояса и го повлякъл. Извлякъл го на торището и го оставил там, а куката захвърлил настрана.
Внучето видяло всичко. Щом баща му хвърлил куката, то я взело.
– Защо ти е тази кука? – попитал бащата.
– Трябва ми. Когато ти остарееш, с какво ще те завлека на торището?...