Ключова дума: старост
Един цар въвел закон да бъдат погубени и избити всички стари хора.
- Каква полза от тях - казал той, - нито орат, нито жънат, нито дърва секат, нищо не правят. Само ядат хляб и се пречкат вкъщи.
Запретнали ръкави царските палачи. Избили всички стари хора. Останал само един старец, бащата на един болярин, приближен до царя. На него му дожаляло за стареца и за това го скрил на тайно място и го хранел скришом, без никой да знае.
Жестокият цар имал един луд черен кон, който ритал, хапел, скачал и хвърлял ездачите. Никой не можел да се доближи до него и да го укроти.
В града живеела една лукава жена, дето се хвалела, че лекува всичко. Заповядал царят да я повикат и почнал да я разпитва как да укроти лудия си кон.
Живял някога един старец. Той имал женен син и едно внуче.
Веднъж старецът се разболял. Легнал. Заохкал. Синът и снахата му шетали до едно време. Сетне го изоставили нечист, неподреден. Лежал горкият старец и пъшкал.
– Махни го от къщи, че пречи! – казала веднъж невястата на мъжа си.
– Добре, ще го махна – съгласил се синът.
Взел той една кука, закачил баща си за пояса и го повлякъл. Извлякъл го на торището и го оставил там, а куката захвърлил настрана.
Внучето видяло всичко. Щом баща му хвърлил куката, то я взело.
– Защо ти е тази кука? – попитал бащата.
– Трябва ми. Когато ти остарееш, с какво ще те завлека на торището?...