Ключова дума: ум
Един богаташ, главозамаян от разкоша, сред който живеел, се обърнал с презрение към достоен, но беден учен:"Ти драги, мислиш се за умен, но грешиш! Каква полза от книгите, които четеш и от знанията ти? Ти и твоите събратя живеете по мазета и тавани, и зиме, и лете едни и същи дрехи носите, никой не печели нищо от вас, само едни медни грошове имате. Ех такива като мен само са достойни за уважение. Ние, богатите, имаме много злато, можем щедро плащаме на търговци, шивачи, бижутери, обущари, шапкари, а и на вас, за да ни посвещавате своите трудове. Какво от това, че съм неук, след като мога да си купя всичко, дори и твоите знания." Богатият невежа се засмял самодоволно, а бедният учен не казал ни дума, а просто го отминал. Минало се доста време и град, в който живеели бил нападна...
Един цар въвел закон да бъдат погубени и избити всички стари хора.
- Каква полза от тях - казал той, - нито орат, нито жънат, нито дърва секат, нищо не правят. Само ядат хляб и се пречкат вкъщи.
Запретнали ръкави царските палачи. Избили всички стари хора. Останал само един старец, бащата на един болярин, приближен до царя. На него му дожаляло за стареца и за това го скрил на тайно място и го хранел скришом, без никой да знае.
Жестокият цар имал един луд черен кон, който ритал, хапел, скачал и хвърлял ездачите. Никой не можел да се доближи до него и да го укроти.
В града живеела една лукава жена, дето се хвалела, че лекува всичко. Заповядал царят да я повикат и почнал да я разпитва как да укроти лудия си кон.
Един цар се мислел за много хитър и досетлив.
Той заповядал да разгласят навред из царството му, че дава две торби жълтици, ако се намери някой, който да му разкаже хубава лъжа.
Дошъл най - прочутият лъжец в царството. Лъгал, лъгал, ала не можал да измисли лъжа като за пред царя. Царят все казвал: "Че това лъжа ли е? Това го зная, а за онова се досещам."
Пристигнал друг лъжец, ала и с него се случило същото.
Трети лъжец се появил в царския дворец, но и той не успял да излъже царя.
Изредили се много лъжци, но никой не можал да вземе наградата от две торби с жълтици.
Научил за тая работа един умен, но беден човек. Той взел две празни торби, метнал ги на магаренцето си и отишъл при царя.