Ключова дума: урок
Люк: Слагам край на всичко - дървото, книгите, джедаите....Ще изгоря всичко...Наистина е време за края на Джедайския Орден.
Йода: Време наистина е....за теб отвъд старите книги да погледнеш.
Люк: Но....свещените джедайски текстове?!
Йода: Ти, чел ли си ги? Много интересни те не бяха...Да, мъдрост те съдържаха, но библиотеката не съдържаше нищо, което младото момиче Рей вече не притежава....Скайуокър, ти вечно гледаш към хоризонта. Никога тук и сега. Нуждата е под носа ти.
Люк: Бях слаб, липсваше ми мъдрост...
Йода: Бен Соло ти загуби. Да изгубим младата Рей, не бива.
Люк: Но..., аз не мога да съм това, което тя от мен очаква.
Йода: Думите ми май не чу. Предай това, което ти научи. Силата, уме...
Стар индианец чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. Обяснявал на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл. Той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризъм. Другият е добър. Той е радостта, мира, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата. Внукът се замислил за момент, след което попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава, дядо?
- Този, когото нахраниш, синко, от теб зависи - отговорил мъдрият старец.
Някога отдавна, много отдавна, живеел в древен град майстор, който непрекъснато бил заобиколен от ученици, които обучавал. Най-способният от тях един ден се замислил дали има въпрос, на който Учителят няма да може да отговори.
Отишъл на зелената ливада, хванал една красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика.
Усмихвайки се, той отишъл при Учителя и го попитал:
- Кажете, Учителю, каква пеперуда имам между дланите си - жива или мъртва?
Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един момент да я смачка заради своята истина.
Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:
- Всичко е в твоите ръце.
В малка къщичка на брега на морето живеел един овчар. Той имал малко стадо, което по цял ден пасял, не познавал разкоша и богатството, но пък и нямал много грижи и бил доволен от съдбата си. Като гледал обаче корабите, които всеки ден докарвали купища съкровища и техните собственици, които се радвали на благополучие и той започнал да се изкушава и пожелал да забогатее.
Един ден продал стадото и къщичката си, купил различни стоки, качил се с тях на един кораб и напуснал родния край. Не пътувал дълго и в морето се разразила силна буря. Корабът потънал, а с него и стоките. Овчарят едва успял да се спаси. Загубил всичко, но останал жив и се хванал на работа да пасе чуждите овце.
Минали години и с парите, които успял да спести отново си купил овце и построил къщичка на бр...
Живял някога един старец. Той имал женен син и едно внуче.
Веднъж старецът се разболял. Легнал. Заохкал. Синът и снахата му шетали до едно време. Сетне го изоставили нечист, неподреден. Лежал горкият старец и пъшкал.
– Махни го от къщи, че пречи! – казала веднъж невястата на мъжа си.
– Добре, ще го махна – съгласил се синът.
Взел той една кука, закачил баща си за пояса и го повлякъл. Извлякъл го на торището и го оставил там, а куката захвърлил настрана.
Внучето видяло всичко. Щом баща му хвърлил куката, то я взело.
– Защо ти е тази кука? – попитал бащата.
– Трябва ми. Когато ти остарееш, с какво ще те завлека на торището?...